Замълчи, моя душице,
мълчи си докато силата ти
мъката ти надмогне.
Малко остана още
пролетта да си дойде.
Имай търпение, моя душице.
Знам, твоето сърце е като невидимите вълни,
насред морето бушуващи се…
Ако имаше друг изход,
освен да чакаш,
не бих те спрял.
Повярвай ми.
Но няма,
друг изход не остана…
Незабравяй, че и лекарството не действа без минути,
ни цветето преди отредения си миг цъфти…
Замълчи, моя душице, замълчи.
Докато зимата в пролет се обърне.
Докато нощта в ден се превърне.
Докато дългият път близките стъпки целуне.
Докато след мъката свежест към теб долитне.
И докато лицето със сълзи
от дългоочаквана прегръдка,
покорено завчас, се овлажни,
моля те, душице,
ти си замълчи.
Замълчи вярвайки,
че срещу мълчанията ти
ще се издигнат
песните най-благородни,
от мечтите възпявани!
Хакан Менгюч
